Гръбначният стълб е основата на скелета и механична опора на тялото. У човека той е изграден от 33-34 костни сегмента - прешлени. От тях 24 са истински, 9-10 са загубили някои особености и са сраснали помежду си. Той има 5 дяла: шиен (7 прешлена), гръден (12 прешлена), поясен (5 прешлена), кръстцов и опашен. Кръстцовият дял е от 5 прешлена, сраснали помежду си в една кост - кръстец; опашният дял е съставен от 4-5 прешлена, недоразвити и сраснали помежду си в опашна кост. Прешлените са най-добре развити там, където функционалната натовареност е най-голяма (по-ясен и кръстцов отдел), а са по-малки, където функционалните изисквания намаляват (шиен и опашен). В гръбначния стълб прешленните отвори образуват канал, в който е гръбначният мозък. Съединяването на телата на прешлените е чрез междупрешленните дискове и връзки.

Междупрешленните дискове съответстват по форма на прешленните тела и срастват с горната и долната прешленна област. Със способността си да се деформират те осигуряват подвижност между отделните прешлени, като същевременно са и амортисьори. Всеки е изграден от пихтиесто ядро, в центъра на диска, и концентрично наредени около ядрото съединителнотъканни влакна, които, споени с хрущялно вещество, образуват фиброзен пръстен. Укрепването на прешлените става чрез две надлъжни връзки - предна и задна. Предната започва от основата на тилната кост до предния ръб на големия тилен отвор и стига предната повърхност на кръстната кост; задната се простира от задната повърхност (тялото) на втори шиен прешлен до горния край на кръстцовия канал. Между отделните части на прешлените също има връзки - междунапречни, между бодилкови и надбодилкови.

Гръбначният стълб е дълъг 70-73 см при мъжете и 66-69 см при жените. Пълното му израстване завършва към 25-30-годишна възраст. Нормално той има S-образна форма. Шийната и поясната част са извити напред (лордоза), а гръдната и кръстцовата - назад (кифоза). Нормално съществува и лека странична извивка (сколиоза). Най-подвижни части на гръбначния стълб са шийният и поясният дял, по-малко подвижен е гръдният дял. Движенията на гръбначния стълб стават чрез компресия и тракция на еластичните дискове и чрез плъзгане в междупрешленните стави и са около 3 главни оси: предно-задна (сагитална), челна (фронтална) и вертикална. По челната ос се извършват сгъване (навеждане напред) и разгъване (навеждане назад), по сагиталната - отвеждане и привеждане (наклони вляво и вдясно), а по вертикалната се извършва завъртане вляво и вдясно.

При гръбначния стълб вследствие от различни механизми и патологични фактори се появяват травми, които увреждат функциите му. Най-честите са фрактура и остеокондроза на прешлените, преразтягане на връзките, приплъзване на един спрямо друг прешлен (спондилолистеза), болест на Бехтерев, увеличени патологично гръбначни кривини (сколиоза, кифоза и лордоза). От неврологично естество травмите са спукване на междупрешленен диск (дископатия) и притискане на гръбначно-мозъчни коренчета, ишиас, лумбаго, дискова херния и др. При компресия пулпозното ядро упражнява значителни сили върху фиброзния пръстен, който се разтяга. При екстремни натоварвания или дегенеративни промени фиброзният пръстен може дори да се разкъса -получава се пролапс на ядрото или дискова херния. При прекъсване на шийния дял на гръбначния мозък се получава квадриплегия или пареза (засягат се всички сегменти от травмата надолу - 4-те крайника и др.), при гръдния и поясния дял се уврежда тялото под нивото на засягане -получава се параплегия или пареза (увреждат се двата крака), тазово-резервоарни разстройства и др. Описаните травми са вследствие на травматичен механизъм, неправилна стойка и телодържане, удар, прищипване на нерви и мускулни влакна, увреждане (прекъсване) на гръбначния мозък поради спортни травми и др.

В силовите спортове и по-точно в културизма често сме свидетели на споменатите травми на гръбнака - най-вече от прекомерни тежести, неправилно изпълнение на упражненията или чийтинг. Има упражнения, които за него са много рискови и които трябва да изпълнявате изключително внимателно и правилно (а дори и да не правите!). По-долу ще спра вниманието ви на отделните части на гръбначния стълб и рисковите упражнения за тях:

I шиен дял - „борцов" мост, флексия, екстензия и ротация с тежести. При флексия, екстензия и ротация с: прекомерни тежести може да получите дискова херния, приплъзване на един спрямо друг прешлен, увеличена или намалена шийна лордоза и т.н. Ако е възможно, избягвайте упражненията за врат. Него ще развиете индиректно чрез упражненията за трапецовидните мускули (низходящи влакна).

II гръден дял - тежки клякания, ротация вляво и вдясно с тежест (щанга) на раменете, тежки изтласквания за раменете от седеж, отпади и напади с тежки щанги на раменете, изтласкване от тилен лег и полулег с прекомерни тежести, мъртва тяга с прави крака (с много голяма тежест и неправилно изпълнение). При упражнения от изходно положение седеж прешлените са в крайно неблагоприятно положение - липсва поясната лордоза, което е предпоставка за дискова херния, дископатия, изменение на гръбначните кривини и т.н.

III поясен дял - тежка мъртва тяга със и без прави крака, навеждане с щанга, всички раменни преси от седеж, всички отвеждания и флексии на раменете от седеж, клякания с прекомерна тежест, ротация вляво и вдясно с щанга и др., тежки сгъвания и разгъвания (бицепси и трицепси от седеж), коремна преса на римско столче със или без тежест, гребане с щанга от полунаклон, гребане с Т щанга с пределна тежест, едностранно гребане с твърде тежък дъмбел, напади и отпади, странични напади с много голяма тежест и др. При навеждане с щанга от стоеж например центърът на тежестта се измества значително напред, което е предпоставка за поява на дискова херния; при ротация с щанга вляво и вдясно пък е много вероятно приплъзването на един спрямо друг прешлен, придружено с дегенерация на капсулно-лигаментарния апарат.

За да запазите здрав гръбначния си стълб, трябва да изпълнявате изключително внимателно споменатите по-важни упражнения. Избягвайте и всички останали, които видимо го натоварват и могат да ви докарат сериозни проблеми. Тези от вас, имащи неприятности с гръбначните кривини (сколиози, кифози и лордози) трябва да се обърнат към специалист (невролог ортопед, кинезитерапевт, рехабилитатор), преди да започнат сериозни фитнес-занимания или културизъм, а хората с неврологични аномалии (ишиас, лумбаго, дискова херния и др.) да се обърнат за помощ към невролог, хирург, кинезитерапевт или рехабилитатор. Не забравяйте, че гръбначният стълб лежи в основата на правилното телодържане, осанка, функционирането на вътрешните органи и системи и бъдещите спортни успехи. Травмата му ще забави развитието ви и ще доведе до значителен спад в спортните резултати. Затова изпълнявайте правилно и точно всички упражнения - с концентрация и себеотдаване, загрявайте добре, правете стречинг за гръбнака, избягвайте чийтинг и прекомерните тежести, както и упражненията, които изключително много натоварват гръбначния стълб - тежките мъртви тяги и кляканията, навеждането с щанга и упражненията от седеж. Преди да започнете тренировки, се консултирайте с квалифициран специалист за избягване от рецидиви и усложнения. Вярвам в успеха ви, но не забравяйте - пазете гръбнака!

Източник: Стамен Цонков, Fitnes-bg