ВХОД В САЙТА
СТАТИИ ПО КАТЕГОРИИ
ТЪРСЕНЕ НА MMA БОЙЦИ
ТЪРСЕНЕ В САЙТА
История на Киокушин карате - Част 1
Киокушинкай (Kyokushin kaikan) представлява стил карате, създадено през 1964 година от Masutatsu Oyama. В буквален превод от японски, „Киокушинкай” означава „общество на върховната истина”. Философията на този стил карате се корени в самоусъвършенстването, дисциплината, постоянството и тежките тренировки. Това е full-contact карате стил, привлякъл за последните 40 години в редиците си, повече от 12 млн. души по целия свят.
Киокушин оказва влияние на много от full-contact школите по карате, чрез реализма по време на двубой, психическата устойчивост, както и практическата страна на самата подготовка на бойците.
Masutatsu Oyama
 |
|
Sosai Masutatsu Oyama 27.06.1923 – 26.04.1994 |
Основателя на Киокушинкай Masutatsu Oyama, е роден през 1923 година в Гимже (Gimje), Корея, по време на дългия период на японска окупация. Неговото истинско име е Choi Young-Eui. През 1938 година, той емигрира в Япония и изучава Окинава карате при Gichin Funakoshi, като в крайна сметка, достига до 2-ри дан. По-късно, Oyama също тренира и при Yoshida Kotaro, популярен Дайто-рю Айки-джуцу (Daito-ryu Aiki-jujutsu) учител, от когото получава своя menkyo kaiden (по-стара форма за придобита степен, датираща в Япония от VIII век.), в който свитък, се потвърждават уменията, придобити по време на обучението при Kotaro. Този свитък, е изложен в доджото „Хонбу” (Honbu) в Токио.
Също така, по това време, след съвета на своя ментор Matsuhei Mori, младият учител приема своето японско име - Masutatsu Oyama, което той използва до края на живота си. След края на Втората световна война, Oyama продължава своето обучение по Годжу-рю (Goju-ryu) (един от традиционните стилове на Окинава карате) в Япония, при корейският учител So Nei Chu, който управлява доджо в Токио, заедно с популярният тогава Годжу учител Gogen Yamaguchi. Oyama най-накрая постига 8-ми дан по Годжу-рю карате. Друго много популярно и влиятелно име от училището по Годжу e Masahiko Kimura. Макар той да е само асистент в доджото, където тренира и Oyama, Kimura на първо място е много известен шампион по Джудо, който побеждава Hélio Gracie. Kimura насърчава Oyama да започне обучение по Джудо, като по този начин, основателят на Киокушин, усвоява и изкуството за владеене на техниките за земя. Kimura представя Oyama в доджото „Соне” (Sone) в Накано (Nakano), Токио, където той тренира в продължение на четири години, постигайки 4-ти дан по Джудо.
Oyama прави всичко това, след времето прекарано в планината, за първия от неговите добре известни периоди на „усамотени тренировки” – yamagomori.
1. Тренировки в планината
|
|
На 23 години, Mas Oyama среща Eiji Yoshikawa, автор на новелата „Мусаши” (Musashi), в която се разказва за живота и подвизите на най-известния в Япония, самурай. Двете, новелата и автора и, помагат на Mas Oyama да научи за „Пътя на война” (Bushido), както и да разбере неговото значение. Същата година, Oyama заминава за планината Минобу (Minobu) в префектура Чиба (Chiba Prefecture), където Musashi разработва своя стил за двубой с мечове, Нито-Рю (Nito-Ryu). Oyama сметнал, че това би било подходящо място за започване на своите „усамотени тренировки”, които е планувал, в съгласие с аскетичните традиции на много от великите воини на Япония, през вековете. Сред малкото неща, които взел за престоя си в планината, било и копие на книгата на Yoshikawa. Освен това, с него бил и студент на име Yashiro.
Самотата вече силно се усещала, а след 6 месеца, една нощ Yashiro незабелязано си тръгнал. Така, прекараното време в изолация от цивилизацията, станало още по-трудно за Oyama, който вече повече от всичко, искал да се върне. И така, Nei Chu пише на Oyama, че трябва да си обръсне едната вежда, за да се отърве по този начин от този импулс или подтик, който го кара да се върне. И наистина, кой би желал, хората да го гледат с една вежда?! Това, както и други силни думи, написани му в подкрепа от Nei Chu, карат Oyama да продължи своите „усамотени тренировки”, давайки му стимул, да се превърне в един от най-силните каратеки в Япония.
Скоро след това обаче, неговият спонсор го информирал, че вече не е в състояние да го подкрепя финансово, като поради тази причина, след 14 месеца, Oyama е принуден да прекъсне своето единение и да се завърне сред цивилизацията.
Няколко месеца по-късно, през 1947 година, Mas Oyama печели карате категорията на първия „Национален турнир по Бойни изкуства” (Japanese National Martial Arts Championships) в Япония, след Втората световна война. Въпреки това, той все още се чувства душевно празен, след като не е успял да завърши своите три години на изолация и „усамотени тренировки”. Тогава решава да посвети остатъка от живота си на Карате-до. И така, той започва отначало, този път в планината Киозуми (Kiyozumi), същу намираща се в префектура Чиба (Chiba). Oyama избира това място, за своето духовно обучение, за усвояването на shugyo, което в превод означава „духовна дисциплина”.
Този път, тренировките, които Mas Oyama прави, са фанатични - 12 часа на ден, всеки ден, без почивни дни, той стои под ледено студени водопади, чупи речни камъни с ръцете си, както и използва дърва за makiwara. Всеки ден е включвал и период на изучаване на древния Дзен (Zen) и неговата философия.
След 18 месеца, той слиза от планината, напълно уверен в себе си и способностите си, способен да поеме контрол над живота си. Никога повече, той няма да се влияе така силно от обществото около него.
2. Бикове и изпитания
През 1950 година, Mas Oyama започва изпитания (и демонстрации по този начин) на силата си да се пребори с бикове. В общо 52-та му двубоя срещу бикове, три от тях са убити светкавично, а на останалите 49, рогата им са прекършени от ударите с ръце, които Oyama им нанася. Това съвсем не означава, че всичко е било така лесно за него. Oyama разказва по-късно, че първият му такъв опит е завършил с много разярен бик. През 1957 година, 34 годишен, Oyama за малко не загива в Мексико, когато един такъв разярен бик, внезапно се обърнал и го подгонил. Oyama някак успял да отскочи в страни и да пречупи единият му рог. След тази случка, той е бил прикован 6 месеца на легло, докато се възстанови напълно.
През 1952 година, Oyama пътува до САЩ, за да демонстрира уменията си по карате на живо и по националната телевизия. През следващите години, той приема предизвикателства срещу различни хора, резултата от които е 270 двубоя с различен човек. По-голямата част от тези хора, са били победени с един удар! Двубоите никога не са продължавали повече от три минути, като най-кратките от тях са приключвали в рамките на секунди.
Той става известен като „the Godhand”, всекидневна проява на японската максима на всеки боец: „Ichi geki, Hissatsu” или "Един удар, сигурна смърт". За него, това е истинската цел на техниката в карате.
3. Доджото „Oyama”
През 1953 година, Oyama спира обучението си по Годжу-рю и основава свое независимо Карате доджо, под името „Oyama Dojo” в Токио, като същевременно продължава да пътува из Япония и света, правейки различни демонстрации по бойни изкуства, включително и предизвикателства с голи ръце. В неговото първо „Oyama Dojo” в Межиро (Mejiro), Токио, няма много ученици. През 1956 година, Oyama мести дождото си в студиото по балет, към университета Rikkyo. Разработеният от Oyama план на обучение, скоро добива репутацията на здрав и силен практически стил, който той нарича “Киокушин”, по време на официална церемония през 1957 година. Бързо разтящата репутация на доджото, привлича ученици от и извън Япония, които започват обучение по Киокушин при Mas Oyama, като техният брой бързо нараства.
През 1964 година, Oyama мести доджото си в ремонтирана сграда, не много далеч от студиото по балет към университета Rikkyo. Oyama също така основава „Международна Карате Киокушинкай Организация” (International Karate Organization Kyokushinkaikan) (с абривиатура IKO или IKOK), с цел организирането и събирането под една „шапка” на многото школи преподаващи стила Киокушин. Доджото намиращо се на 3-3-9, Ниши-Икебукуро (Nishi-Ikebukuro), в зона Тошима (Toshima) на град Токио, продължава да е основното седалище на една от днешните (нелигитимни) организации по Киокушин.
Прочетете продължението на статията, "История на Киокушин карате" - Част 2, тук:
http://www.mma-bulgaria.com/resources/view/4/2067
Подбрано от статии:
Боксьорът, който се бие с два пъти по-млади бойци
Когат някои се отказват, други започват теъпрва започват да сбъдват мечтите си.
Отношението на Brett Rogers към Fedor
Да си го признаем, повечето MMA бойци смятат, че Fedor Emelianenko е най-добрия на света.
Оризът е изключително богат на сложни въглехидрати, а те са главният енергиен източник за организма.
